Днес поизтрезняли, поради студеното време, решихме да въведем ред в нашия разпасан вход
Една забавна, но и поучителна Фейсбук поредица на Слави Георгиев. Към него, за да илюстрира подобаващо поредицата, се присъединява карикатуристът Ириен Трендафилов
Днес поизтрезняли, поради студеното време, решихме да въведем ред в нашия разпасан вход. Събрахме се и отидохме със саксия мушкато до баба Стояна. Извинихме й се, че сме такива пройдохи и й подарихме мушкатото, което Гинчето отдели от зимната си градина в южната остъклена тераса. Баба Стояна, прие предизвикателството и организира група по ръкоделие.
Основите и положиха баба Стояна, Гинчето и Марчето и започнаха да шият маски. Зъботехника ги снабди с марля и новооснованата ни манифактура, започна своята работа. Единствено Грациела отказа да се включи в шивашката ни трупа, защото имала уговорен час за онлайн-кафе, с дружката си Буря Куртакова и ни затръшна вратата си. Милчо от пицарията, се зае с раздаването на безплатните маски, на възрастни хора по съседните блокове.
Междувременно, решихме да командироваме Венци диджея в доброволния отряд на Пловдив, да се отчете и нашия вход в някакво общополезно дело. Пеню се реши да се пише доброволец и отиде с Венци, но скоро ни го върнаха, че бил муден и други двама доброволци, трябвало да му помагат на него.
Аз се заех да пазарувам за всички възрастни от входа, като баба Стояна ми връчи лист за покупките. Така и не разбрах, защо в списъка имаше и вестник с кръстословици и кое му е неотложното, но баба Стояна заплаши с разваляне на крехкото примирие. Запътих се към магазина и си зачаках реда. Не след дълго, влязох в магазина. Вътре бяхме аз и едър, космат мъж. Без да си говорим и избягвайки погледи, бяхме като Южния и Северния полюс. Щом той се доближеше до касетката с краставиците, аз пропорционално се отдалечавах, щом аз посегнех към хладилния щанд с млечни продукти, той се отдалечаваше. Стриктно спазихме дистанцията от 2м., +/- от 5см. Суматоха настъпи едва на касата, но тютюнджийския ми хрип, отказа едрия мъж да мине преди мен. Все пак, дружно се захилихме, когато някаква руса кака, попита дали има диетичен блат за пица и чери домати, в нашия мил квартален магазин. На входа, с кофа първак, ме чакаха дядо Ваню и дядо Гатю, които дезинфекцираха всеки един от напазаруваните от мен продукти. Как ще обясняват на баба Стояна, защо натопиха кръстословиците в кофата, си е лично тяхна работа.
Вечерта се събрахме в дома на Мила, 17г., талантлива пианистка, която ни покани, за да сплоти входа, с 13 симфония на Бах. Дядо Гатю си спомни с умиление, че чичо му е бил кларнетист на сватбарски оркестър. Мила продължи с „Тихия син Дунав“ на Щраус и дядо Ваню се престраши да покани баба Стояна на танц. Хладният поглед на баба Стояна, бързо охлади мераците на дядо Ваню. Вечерта завърши с концерт по желание и Милорад си пожела котешкия марш. Днес беше един ползотворен ден за нашия вход.